About book The Amazing Maurice And His Educated Rodents (2001)
Всичко започва от по-далеч. От това как едни плъхове започнали да Мислят. И осъзнали, че трябва да има правила (нещо, което дори на нас, хората, често ни убягва. Например простичкото правило „Не пикай, където се храниш“. Доста човеци изглежда смятат, че са над тия неща). Уличният котарак Морис предвожда своята групичка от умни плъхове и едно хлапе с неоспорим свирачески талант и повече акъл, отколкото изглежда на пръв поглед, и отръсква кесиите на разни плъхобоязливи градчета. Това, което Морис не знае, е, че човек (или котка) винаги си намира майстора. Единственото несигурно е под каква точно форма ще се яви той. Разработената от Морис схема за препитание сработва чудесно, докато, разбира се, не спре. Гризачите се натъкват на Зло и им се налага да тръгнат на война. Злото понякога има много крака, а друг път – само два. Но най-голямото Зло е онова в главите им. А всъщност понякога ти стига да си запалиш кибритена клечица, за да разсееш мрака около себе си. Ако нямаш, винаги можеш да потърсиш някоя в ума си. Понякога наистина е жизненоважно за запазване на разсъдъка.Много ми хареса речта на Тери Пратчет, която прочетох в A Slip of the Keyboard по повод получаването му на медала „Карнеги“ за „Изумителният Морис…”. Той казва, че тази книга е за плъхове, които са интелигентни, но в нея се среща и още по-фантастичната идея, че човешките същества може би също са способни да мислят. И си струва да се пробва, тъй като вече сме опитали всичко друго. Аз бих добавила, че това е и приказка за нещата, които научават хората, когато не говорят много-много, а наблюдават внимателно, а също така и приказка за дамските чанти и тяхното чудно съдържание. Или както би казала Злобина Грим, това е „приказка за приказките“. И като всяка добра приказка и тази не свършва просто някак, а намеква, че всеки край може да е и начало:„Накрая видя каквото търсеше. Тръгна след един момък извън града. Младежът бе преметнал през гърба си пръчка, на чийто край бе вързана кърпа от тези, които хората използват в повествователни обстоятелства за пренасяне на всичките им земни придобивки. Котаракът се ухили под мустак. Знаеш ли мечтите им, можеш да манипулираш хората. Котаракът вървя след момчето по целия път до първия крайпътен камък, където то спря да си почине. И чу: – Ей ти, с глупавата физиономия? Искаш ли да бъдеш кмет? Не бе, хлапе, тук долу… И понеже някои приказки свършват, но старите – не, трябва да си в крак с ритъма на музиката, ако искаш да си начело на парада“.(view spoiler)[А всъщност Морис принадлежи също толкова на гризачите, колкото и те са негови. Дори би дал живота си за тях. Добре де, един от всичките животи. (hide spoiler)]
I was sure I had listened to this as an audiobook, and indeed, it is in my Audible library and had been downloaded before. However, reading the print edition was like an unfamiliar book. I must have been pretty distracted when listening (probably while driving, not good.) Anyway, this book is highly rated and I can't argue with that fact. I object to the fact that it is generally considered to be a "children's book" because it is much more than that. Though it takes place in Pratchett's Discworld, it stands alone and requires no prior knowledge of that voluminous series.I would say it is a total reimagining of several old stories, including "The Pied Piper of Hamlin," "Dick Whittington and His Cat," and "Puss in Boots." The complexity of politics, satire, and parody is far deeper than what you'd find in a "mere" tale for children. The unconventional resolution is more like Edward Everett Horton's "Fractured Fairy Tales" (from the animated television program Rocky and Bullwinkle) including the cross-gendering of the Brothers Grimm into the Grimm Sisters who told fairy tales as they really were, with generous amounts of blood, violence, and, well, you know.It's good. If you haven't read it, you should.
Do You like book The Amazing Maurice And His Educated Rodents (2001)?
12/9/08 first read: I find it amazing how many important concepts Terry Pratchett manages to pack into this little 278 page book!7/22/13: Reread. Love the way the rats develop their civilization: thinking, writing, teaching, learning, religion, protecting their future, and that of those weaker than themselves. Even hints of suffrage for females. Best of all is Darktan (and others) learning the responsibilities of leadership. As always with Pratchett, simple and fun--but deep down so very very wise.Also: I really need to reread Watership Down. Wish I hadn't lost my copy somewhere. Argh!
—MB (What she read)
Maurice watched them argue again. Humans, eh? Think they're lords of creation. Not like us cats. We know we are. Ever see a cat feed a human? Case proven.Maurice and his savvy, talking rodents arrive in town, ready once again to pull the old "Pied Piper" scheme. They scare the bejeezus out of the townsfolk, nibble on the comestibles and widdle everywhere. The citizens waste no time hiring Keith to play his magic flute, rats follow him out of the village, everybody splits the money and VOILA! - it's on to the next little hamlet.But Bad Blintz is different. This is a town that REALLY HATES RATS! There are full-time Rat Catchers paying 50 cents a tail and traps and poisons and a mysterious voice that gets inside your head and Malicia, a book-loving girl who won't stop talking.Will this be the end of the line for Maurice and his band of merry critters? This is a fairly cute tale with a good mix of adventure and humor. The rats (and their names, chosen from items found around the dump - Feedsfour, Nourishing, Big Savings and Dangerous Beans) - are the real stars of this show.
—Melki
This is Terry Pratchett's first YA Discworld novel and as to be expected it is a lot of fun.It's based on the Pied Piper story with Maurice the talking cat, a band of talking rats (they all ate something strange at the dump) and a stupid looking kid who plays the flute. They go from village to village scamming the villagers into paying for the piper to rid the town of rats who are running amok, widdling on the cheese and swimming in the cream. The rats are very cute with names they've taking from supermarket items such as Nourishing, Hamnpork, Peaches and Dangerous Beans. Some are trap disposal experts and some are champion widdlers sent out to cause maximum distress to housewives. This story starts with the troop arriving at a strange village where nary a rat is seen and two resident rat catchers are up to something very bad....
—Carolyn
