Не знам дали не съм малко твърде критична към тази книга, може би очакването ми е вдигнало малко летвата. За първи път чета книга, в която главният герой ми е антипатичен от самото начало и до края това не се променя. Трудно е да си избереш и да си изградиш такъв протагонист, затова - шапка на Кронин, наистина майсторски изграден образ. Но не липсата на симпатия беше проблемът. Книгата е вълнуваща, изгълтах я доста бързо, в някакви моменти просто не можех да спра да чета... и най-голямото разочарование идва от това, че читателят е винаги една крачка напред, всяка развръзка се предусеща, преживях само един шок измежду страниците на книгата, който почти ме разрева в трамвая. В един момент имаш чувстовото, че единственото, което четеш, са имена на храни и забележителности. И все пак ме остави с усещането, че от историята е спестено нещо, което можеше да я въздигне на едно по-високо ниво. Все пак държа да отбележа, че историята наистина те подема в своя вихър и успешно изключва целия останал свят наоколо. Героят на Кронин е болезнено реален и наистина майсторски изпипан. Препоръчвам книгата за приятно зимно четиво с топла напитка.
The story was interesting enough. A doctor makes his fortune by betraying everyone he knows and loves. He does not betray them on purpose, he just lacks the courage and will to see anything to the end. This leads him to always take the easy and comfortable option when faced with a difficult situation. No happy ending here, as indicated by the title.The writing is a little choppy at places. Suffers from the "let me tell you," instead of the "let me show you," your English teacher was always talking about.
