Странна, противоречива, на моменти много интересна, на други – скучновата. С една дума – наистина нееднозначна книга, това е „Разкази от Кръчмата При Еднорога”. По същината си това са седем разказа от седем автора, които се развиват в един и същ фентъзи сетинг. Може да ви прозвучи натруфено, но ми стана приятно когато разбрах, че подобно на „Мечове в Леда”, които съставихме с колегата Александър Драганов, и големите имена в жанра са имали подобни проекти десетилетия преди. В случая Робърт Асприн е съставител, подхванал няколко от колегите си и са създали… това.В Сенкчуъри, общо взето, не е препоръчително да се разхождате насам-натам след залез слънце – по уличките бродят не само съмнителни личности, но и всякакви незнайни и страховити създания; Затова пък винаги можете да поседите в кръчмата „При Еднорога”, да опитате виното и да послушате някои от най-странните, вълшебни и ужасяващи разкази за незнайни божества, смъртоносни магии и невероятни приключения…Нека видим какво се крие между страниците на сборника:1. Филип Хосе Фармър – Паяците на Пурпурния Маг: откриваме сборника с един разказ, чието заглавие е, меко казано, бомбастично. Творбата не е лоша, даже никак - една отчаяна жена в комбина с един странен и невзрачен мъж ще се отправят на опасна мисия, там, където царува могъщия Пурпурен Маг и зловещи твари пазят чертозите му...2. Дейвид Дрейк – Богинята: нелоша творба, макар доста, да не кажа прекалено напомня за приключенията на Конан на Робърт Хауърд. Един благородник слиза буквално в Ада и се изправя безстрашно против могъщо божество не толкова да отмъсти за смъртта на сестра си, колкото да спаси поруганата чест на своя род.3. Лин Аби – Плодове от Енлибар: тази дама е втората съпруга на съставителя на този сборник. Между другото, книгата е едва началото на огромна поредица от творби, които изграждат тя и Асприн, за Сенкчуъри, Светът на Крадците и т.н., писани както от тях, така и от доста други автори. Не е кой знае какво творбата, няма да задълбавам в нея.4. Джанет Морис – Наместникът на Вашанка: ммммм, май това е най-доброто в книгата, моите почитания към авторката. Темпус е един от Копоите - елитната дворцова гвардия, най-добрите сабльори в Сенкчуъри. Но той е и нещо много повече - с произход, забулен в мрак, криещ много тайни, той не е обикновен човек. Ала не само свръхспособностите му са важни в случая - той е още поборник на Вашанка, могъщият бог на мълниите и войната...5. Алфред ван Вогт – Сънят на Пророчицата: очаквах повече от фантаст от подобен ранг. Но, може би фантастиката е неговият жанр, не фентъзито. Главният герой е скучен млад самотен знахар, чийто коронен номер е вместо с пари да иска жените да му плащат в натура. Това е Сенкчуъри, никой не отказва подобна сделка. Боговете обаче слизат и крачат сред хората...6. Робърт Асприн – Копой на Копоите: съставителя на сборника се е постарал, признавам. Акцентът тук пада на Копоите и Темпус, мръсните кални номера, които си въртят едни на други. Кой ще излезе сух от водата? Добър разказ, макар краят му да ми се видя доста претупан.7. Андрю Дж. Офът – Изчадието на Мрака: става разказът, проследява съдбата на един от най-известните и странни крадци на Сенкчуъри, известен просто като Изчадието на Мрака. Много дебнене, криене в сенките и безшумно промъкване, бива.Не ме хареса факта, че въпросната кръчма, на която е кръстен сборникът присъства съвсем фигуративно в разказите. Просто се появява за момент и нищо съществено не се случва в нея – акцентът не е върху й, може спокойно и да я няма, или да се казва другояче.Друго – оригиналното заглавие на сборника е Tales From The Vulgar Unicorn. Защо вулгарен ли? Ами, защо на табелата на кръчмата въпросният еднорог е изобразен не само с едно нещо, което стърчи. Правилно познахте – освен рога му въпросното копитно е навирило и оная си работа.Въпреки ясно изразените ми негативи би ми било любопитно да прочета още приключения от този сетинг – личи си, че потенциалът има накъда да се разгръща, доста книги са изписани по света, но дали са излизали други в България от Света на Крадците? Едва ли.Ако мога да се изразя по-крайно – Сенкчуъри е бледо копие на Хейвън, където се развиват приключенията от „Хоук и Фишър” и „Победителят Печели Всичко”. С дребната разлика, че тук няма двоица неподкупни и безкомпромисни стражи, които носят закона върху остриетата на оръжията си. В Сенкчуъри всички са подкупни, всички се продават и са тотално и безвъзвратно пропаднали. Моите уважения към имена като Филип Хосе Фармър, Робърт Асприн, Алфред Ван Вогт и останалите – сори пичове, ама Саймън Ричард Грийн ви слага всичките в задния си джоб, след което сяда и започва да твори поредния блокбастър. Това е положението.
2nd in the Thieves World anthology series. Like most anthologies it's a mixed bag. On the whole I enjoyed it. I think the shared world makes it a lot easier to get into each story (you already know the world, no setup necessary).Spiders of the Purple Mage by Philip Jose Farmer - Good story. The character of Smhee was worth the read alone (devotee of a foreign cult who smears himself with butter and is hunting a wizard!?).Goddess by David Drake - Another good one. An interesting story about avenging a family’s honor and a creepy local cult.The Fruit of Enlibar by Lynn Abbey - Not my favorite story, but it's short. We are introduced to the character of Whalegrin (good name!), a cursed mercenary.The Dream of the Sorceress by A.E. van Vogt - A horny doctor is unwittingly involved in the intrigues of the gods, both the old Gods of Sanctuary's locals and the new gods of their Ranke conquerors. Good story.Vashanka's Minion by Janet Morris - Story about Tempus. Tempus is Vashanka's hand in the world. As you would imagine he is kind of a bad A, but he is also addicted to the drug krrf and has some serious sexual issues. He's an interesting character, but I found the story just ok.Shadow's Pawn by Andrew Offutt - This story deals with the magical weapons that get into the city in the previous story. The main character is Shadowspawn. It's ok.To Guard the Guardians - I liked this one. It is interesting to note the portrayal of Tempus in this story as opposed to the Janet Morris story. I wonder what Morris thought of what happens to Tempus in this story. I won't spoil it. Good read.
Do You like book Tales From The Vulgar Unicorn (1986)?
I knew nothing about Sanctuary going in & now I'm just happy to be out of it. I didn't enjoy it & wonder why I made myself finish it.back cover:TAKE Philip Jose Farmer, A. E. van Vogt, Robert Lynn Asprin, Lynn Abbey, Janet Morris, David Drake, and Andrew J. Offutt.GIVE THEM SANCTUARY One seedy town, the meanest, most dangerous in all the worlds of fantasy.PLUS The right to use (but not to use up) each other's characters and a mighty will to out-do each other's stories.THE RESULT? TALES FROM THE VULGAR UNICORNThe second volume of a unique anthology series that has captured the imaginations of fans, critics, and authors from coast to coast. (Volume One, THIEVES' WORLD, spent three month on the LOCUS SF Bestseller List!) Join us-but be warned: Keep one hand on your money and the other on your sword; in Sanctuary they play for keeps.
—Catsalive
When I was a young teenager, thirteen or fourteen, I read a few of the shared world 'Thieves World' anthologies and enjoyed them. I remember them as being good, rollicking, adventure-fantasy fun, so when I found this volume at the back of my archive boxes I had an 'ooh' moment and decided to give it a read, out of a nostalgic whim for some good, simple fun.Sadly, the book is dire. Each of the volumes is sprinkled with a smattering of SFnal big names: in this issue it's Philip Jose Farmer, an author who veered wildly between interesting and embarrassing throughout his career. His story in this volume is an example of the worst kind of hackery, of the sort that would have shamed even John Jakes, and the rest of the anthology struggles to raise itself above his level. David Drake and AE van Vogt represent the old school pulp style with their usual clogging, pedestrian best-of-the-1930s efforts, and there's nothing that can recommend the efforts of Lynn Abbey, Janet Morris and Andrew J Offutt (a super-pulpy writer whose stories often have the saving grace of seeming to take the whole thing with his tongue firmly in his cheek, but who can't even bring that off in this instance.)It's fantasy of the dumbest D&D variety, with one-dimensional characters, hokey broad-brush Burroughsian cultural and social infrastructures, and that peculiar 'phat phantasy' mix of conversational English and clumsily formal sentence structures that makes the whole thing come across like some particularly uninspired fourth rate Christmas pantomime. If I'm objective I can see why I enjoyed this sort of stuff as a naive, non-critical boy of 13-- it's thoroughly escapist, without the sort of soggy character development that demands you think instead of just enjoying the thud and blunder. But I should have left it with my younger self.
—Lee Battersby
