Помитащ текст! Не знам дали тази книга се чете на един дъх, защото колкото повече напредва текстът, толкова повече ти спира дъхът и усещаш, че честичко преглъщаш буцата, която ти засяда в гърлото. Но се чете за един ден. Особено след първата глава. Писането на Храбъл ми напомни за Балзак - писал ...