Как може една толкова кратка и толкова простичко написана история да бъде и една от най-невероятните, до която някога съм се докосвала? Може би е истина, че зад най-обикновените думи се крие най-дълбокият смисъл, трябва само да четем със сърцето си, а не буквално. Когато завърших ''Човекът, който садеше дървета'', веднага помислих, че това е най-необоримата апология на човека. (апология- от гр. - реч или литературно произведение, при което чрез възхвала се защитава нещо, към което са отправени нападки) В днешнo време всички сме свикнали да се оплакваме от лицемерието и подлостта на хората, от тяхното зловредено влияние върху природата, например, и по този начин успяваме да изградим едно негативно отношения към целия човешки род. Тази история ни показва как на фона на цялата лошавина, един човек е способен да направи промяна от глобално естество!!!! Необезпокояван в работата си дори от две световни войни, селянинът Елзеар Буфие се е заел с великодушната мисия да сади дървета неуморно, ден след ден, в район, където селата отдавна са запустели, къщите са разрушени и разграбени, растителност няма поради неблагоприятния климат, а всички извори са пресъхнали. Разказвачът, тръгнал на поход по тези земи, се натъква на Буфие случайно, когато вече е отчаян от липсата на вода и подслон. Селянинът го настанява в бедната си, но спретната и чиста къщичка и двамата прекарват няколко дни заедно, единят мълчаливо вършейки работата си, а другият захласнат от спокойствието на девствените гори. След края на войната, авторът отива да види отново овчаря и остава изумен от мащабността на начинанието му. Околността била все същата, но се съзирала обещаваща промяна в най-скоро време.''Трансформацията се беше случила толкова бавно, че не изненадваше никого. Ловците, които се катереха по хълмовете да търсят диви зайци и свине, бяха забелязали разпространяването на дръвчетата, но го отдаваха на естествената проклетия на земята. Затова и никой не ги беше докоснал. Ако бяха заподозрели, че са негово дело, щяха да се опитат да му се противопоставят. Но той така и никога не беше заподозрян: кой сред селяните или администрацията би помислил, че някой може да прояви такава упоритост в щедростта си?''Оттогава не минавала и година без разказвачът да посети новия си приятел. Въпреки че бил стар, здравето на човека било отлично, което, както разсъждавал авторът, било в следствие на живота на чист въздух, постоянната работа и най-вече на спокойствието. ''За да придобиете истинска представа за този изключителен човек, не бива да забравяте, че той е работил в пълна самота, толкова пълна, че към края на живота си беше изгубил навика да говори. Или просто не смяташе, че има нужда да го прави.''Донякъде се замислям, дали Жионо иска да каже, че самотата е по-склонна да ни прави великодушни и добродетелни? Дали той смята, че колкото повече си заобиколен от хора и от шума на съвременния свят, толкова по-малко се замисляме за всички неща, които с мъничко помощ от всеки биха били много по-добри?Никой никога не разбрал какво странно нещо се е случило, та толкова много дървета да израстнат на място, което доскоро е било опустошено и голо. Животът сякаш се заврънал по тези места, които когато разказвачът вижда за първи път, са били абсолютно необитаеми. Гъстата растителност станала предпоставка водата да се събира повече, потекли ручеи и извори се напълнили. А когато има вода, има и живот. Все повече народ, дори млади семейства, се заселвали в района, изграждали нови къщи на мястото на старите и придали на тъжните празни села приятна атмофера. Хората вече не се мразели до гроб, като няколкото жители по времето, когато е нямало достатъчно храна, подслон и работа за всички. Вместо тягостна тишина и сух вятър, там сега царували весели глъчки и въздух, носещ сладки аромати.Ето колко много може да направи всеки един от нас с единственото условие да има желание и постоянство. И тъй като в този свят всичко е навързано, няма как делото му да не даде резултати. Всяка малка промяна носи големи последствия след себе си. Историята на Елзеар Буфие е един съвършен пример за това какво означава човещина, щедрост и упоритост. Освен истински добродетели, тези качества съставят една гарантирана рецепта за успех във всяко едно начинание.''Когато си дам сметка, че един човек, разчитащ само на своите прости физически и духовни ресурси, може да превърне една пустиня в обетована земя, аз съм убеден, че въпреки всичко, да си човек в наистина възхитително. Но когато си дам сметка за постоянството, величието на душата, за алтруистичната отдаденост, която е нужна за да се предизвика тази транформация, аз съм изпълнен с огромно уважение към този стар селянин, на когото му липсва култура, но пък знае как да сътвори нещо, достойно да бъде Божие творение.''
قصة فرنسية قصيرة عن "إلزيار بوفييه" هذا الرجل الراعي القروي البسيط اللا يكاد يتكلّم مع أحد، الذي رأى ذات يوم أن هذه البلاد تموت بسبب قلة الأشجار، فالبيئة التي كان يرعى حولها كانت قاحلة، إلا من بعض منازل مهجورة وجيران بعداء لا يطيقون الاقتراب من أحد، ومع شمس حارقة في أيام الصيف وريح تزأر كالوحوش الجائعة وآبار جافة وإحساس بالعطش طاغٍ، رأى إلزيار ذات يوم أن هذه البلاد تموت من العطش فقرر – ما دام لا شيء آخر يشغله – أن يعالج هذه المشكلةوهي قصة فاتنة، وتحوّل باهر من كل النواحي حدث في تلك البقعة من العالم وبفضل رجل واحد فقط، رجل واحد مرّ عليه حربان، الحرب العالمية الأولى والثانية، ومرّ عليه كل هذا الخراب الناتج منهما، ورغم ذلك لم يبال بهما قط واستمر في عمله، فعند ذلك – وكما يقول الراوي – الذي عاد بعد سنوات لرؤية الرجل وعمله: يدرك المرء أن الإنسان يستطيع أن يكون مؤثراً مثل الرب، وليس في مجال التدمير فقطقرأتها في ترجمة عربية على "ويكي مصدر"، وقرأت أنها مسّت الكثيرين بفضل تأثيرها الإيجابي وبفضل بساطة شخصية إلزيار وتفاؤله وقصته ممكنة التحقيق، ثم دخلت على صفحة الكاتب، ووجدته يقول - بعد كثرة إلحاح القرّاء في معرفة الشخصية الحقيقية وراء هذه القصة الساحرة:Sorry to disappoint you, but Elzéard Bouffier is a fictional person. The goal was to make trees likeable, or more specifically, make planting trees likeable.:)ولكن حسبه أنه أحرز هدفه
Do You like book The Man Who Planted Trees (2000)?
After long, long consideration, I changed my 3 stars into 4 stars. It is awesome, inspiring, and deeply moving. This is the essence of writing reviews of books. I can understand a book more deeply. Besides, I love reading this kind of story. It has almost something to do with God’s Providence despite the fact that I have frozen my faith.What lobbied me?First, I liked the way Jean Giono himself introduced his story by giving us his wisdom. “ For a human character to reveal truly exceptional qualities, one must have the good fortune to be able to observe its performance over many years. If this performance is devoid of all egoism, if its guiding motive is unparalleled ge- nerosity, if it is absolutely certain that there is no thought of recompense and that, in addition, it has left its visible mark upon the earth, then there can be no mistake.”Writing this part guided me to understand the crux of the story. Second, the themes are about solitude, human spirit, simplicity, and environment.SolitudeI have this Trappist attitude. I prefer spending time doing things I want to do on my own. Not that I am a sociopath. In doing so is the way I find happiness and peacefulness. For sure, it is universal. But in the end, it is a choice.Human spiritAs what the banal saying goes, “Nothing is impossible. “ We can do things we find idealistic in a simple and humble way. You do not need to be flamboyant.SimplicityAlthough life has many choices, we can still find happiness and peacefulness in leading a simple life.EnvironmentI used to be an aggressive environmentalist. Reading this story chastened me that the key to saving our barren earth is human spirit. Sadly, I am still discouraged to advocate it again; I have backslid to self-delusion.Finally, it is absolutely well-written. Every sentence is so smooth, meditative. It is apparent that Jean Giono had a deep impression. Jean Giono is considered as one of France’s greatest writers. His prodigious literary output included stories, essays, poetry, plays, filmscripts, translations and over thirty novels, many of which have been translated into English. He was a pacifist, and was twice imprisoned in France at the outset and conclusion of World War II. ( Ref.: http://www.idph.net)So, don’t dare demote it to 2 stars. Take a stab at the French raconteur. He could make a big difference. ^^
—Joey
"Un bambino stava sulla spiaggia e raccoglieva le stelle marine che si erano arenate. Le prendeva e le ributtava in mare. Un vecchio, passando, gli chiese cosa stesse facendo. Il bambino rispose che stava salvando le stelle. “Ma guarda quante sono! Riprese il vecchio – “non riuscirai mai a salvarle tutte, dunque che differenza può fare?”Ma il piccolo, presa in mano uno stella, gli disse: “Quello che faccio fa la differenza per questa stella”.""l'uomo che piantava gli alberi" mi ha fatto pensare a questa storia .Il libro è un messaggio ecologico,ma soprattutto una favola sul senso della vita e cioè che servono piccoli gesti come piantare un seme,piantarne un altro e un altro ancora.che serve costanza,perseveranza e dedizione per fare qualcosa nella vita e non avremo limiti alle cose belle che potremo realizzare.Elzèard Bouffier ha vissuto la sua vita e si ritira, a più di cinquant'anni, "in quell'antica regione delle Alpi che penetra in Provenza", in una landa completamente deserta per vivere lentamente. Qui,ignaro e lontano dai conflitti bellici,dà inizio alla sua meticolosa impresa, piantando ogni giorno alberi. Con il passare degli anni quel deserto inospitale si trasforma in una rigogliosa foresta. "Se si teneva a mente che era tutto scaturito dalle mani e dall'anima di quell'uomo, senza mezzi tecnici, si comprendeva come gli uomini potrebbero essere altrettanto efficaci di Dio in altri campi oltre alla distruzione."tutti dovrebbero avere questo libro a casa!
—Maria Rosaria
Have never came across 4000 words that can have such great impact on anyone reading it.The book is surprisingly simple but highly allegorical read and its so apt to the current times when we are 'planting' industries and are on the verge of collapsing because of our innate selfish pursuits of taking more an more and more from Earth and not giving back.A must read for hedonistic , capitalistic society that we are becoming.The most impressive fact about the book is its protagonist the tree-planter.An unassuming fellow who just silently keeps on doing disregarding what is happening around him.There is no teaching doled out or highhanded judgement passed on other parts of society /groups, tree -planter just plants tree its simply what he does -not for good-not for changing anything-not to fight anything-not to judge anyone -its something that he simply does as its his nature .It resonate of non judging concept of Buddha/Nirvana for me-something that is known as doing the right deed (karma)and remaining untouched by the fruits of action (karmyogi)I love this book.
—Neha Thapliyal
