След като изгълтах за отрицателно време уникалните "Кървави книги, Том 1" и "Кървави книги, Том 2" дойде ред и на... Дийпак Чопра... хаха, естествено, че се шегувам и Ви пробвам дали не сте заспали още на първото изречение от ревюто ми. След изключителните два тома с разкази на Клайв Баркър и още по-изключителните увещания на преводача на книгата Иван Атанасов (да се преборя с мързела си и да престана да чета оная тухла на Стивън Кинг и да се заема с нещо по-сериозно от литературна гледна точка), най-накрая се наканих да се запозная и с третия том на кървавите буквари. Нека първо кажа няколко думи и за това, че Клайв Баркър е доста странен писател. Обикновено авторите, които пишат литературно (имам предвид тези, които се съобразяват с това, че литературата е изкуство и трябва да се "рисува", а не да се използва за тоалетна хартия) не ми допадат особено. Вярно, прозата им е красива, но пък рядко съдържа онова, което аз търся в книгите. Да, някой ще каже как е възможно брутален хорър и литературно писане да се използват в едно изречение, но ако се запознаете отблизо с господин Баркър, ще разберете за какво точно говоря. Едно от нещата, които най-много ме изумяват в разказите на британеца, е лекотата, с която се "разхождат" в ума ми историите му. На пръв поглед те са обикновени (ако се опитам да Ви ги разкажа, те няма да Ви впечатлят особено), но в тях се крие огромен потенциал и идеи. Първият разказ, "Рожба на киното", е някаква смес от хорър, хумор и трагедия. Като виден режисьор, сценарист и продуцент, Баркър често използва темата за киното в произведенията си. Тук нещата изглеждат нелепо, защото мъртвите филмови звезди оживяват в един кино-салон, посещаван от шепа фенове. Истинските легендите от екраните ли са тези зомбита или нещо друго? Отговорът не е лесен, но пък е ужасен!"Негово Величество Роухед" е от онези разкази, които ти се иска да си прочел още в първи клас, за да има какво да разказваш на приятелите и съучениците си. Но ако си го сторил пък по него време, това би означавало, че дълги години страдаш от безсъние, ноктите ти са започнали да падат, както и косата ти и... Както и да е! Роухед е странно създание, което се появява изпод огромен камък на полето. Баркър не споменава точно колко е старо изродчето (което между другото идва от някакви стари легенди), но пък описва в детайли жестокостта му, която си е за възхищение. Определено това е едно от силните произведения на британеца. Много напрегнато, много брутално и много качествено. "Изповедта на савана (на един порнограф)" е мой тип творба. Така е, като имаш приятели, които са гледали единствено филми с Джена Джеймсън и Трейси Лордс (в началния й период), няма как и ти да не прихванеш. За мен това е едно от най-силните произведения на Баркър въобще. Интересен е начинът, по който авторът гради сюжета на този разказ. Как бързо прескача от едно събитие в друго, само и само за да ни удари с пълна сила на финала, когато май всичко отива по дяволите. "Изкупителни жертви" е по-скоро почивка от предните бруталии, но това не означава, че ще почиваме. Напротив! Време е да попътуваме с кораб, да се разходум тук и там и накрая да катастрофираме (или както там е терминът, когато прецакаш работите с корабчето) близо до странен остров, на който няма нищо друго освен три измършавели овце... които, между другото, още са живи. "Човешки останки" е моят фаворит в тази трета част от кървавите книги. Няма да се опитвам да описвам начина, по който Баркър ни е поднесъл този десерт в тази екзотична вечеря. Просто ще кажа, че разказът е поразително изящен. Както и всичко останало в творчеството на британеца...За пореден път Клайв Баркър ни поднася едно чудесно блюдо от 5 произведения, които нямат аналог под слънцето. Обещавам (също така и обещах), че няма да закачам преводача Иван Атанасов (който е свършил чудесна работа за пореден път, няма как да пропусна този неоспорим факт) с въпроси от рода на "Какво стана с четвъртата кървава книга?" или "Ще излиза ли нов Баркър на български език...?" Но както и да е. Истината е, че подобни книги трябва да се четат и да се добавят към колекцията на всеки уважаващ себе си книгоман. Определено си заслужават!
„Дочакахме и третия от общо шестте сборника с разкази на Клайв Баркър, великолепните „Кървави книги“. Баркър ни сподели от самото начало, че за него всяко тяло е кървава книга, но какви червени потоци само се леят от нещастните тела в тези разкази… Бих казала, че от излезлите досега, том 3 е най-бруталният и шокиращият, като Баркър бръква надълбоко в съкровищницата от извратени сексуални фантазии и чудовищност.„Рожба на киното“ е изкусително извратената история за превръщането на филмовата магия в проклятие. В западналото кино „Муви Палас“ оживели легенди от старите ленти се разправят по най-жесток начин с клетниците, чиято фантазия е била поразена от оживяла болест с мечта.„Негово Величество Роухед“ е чиста проба кървав, гнусен ужас. Древно чудовище, погребано живо под идиличното градче с още по-идиличното име Набожност, бива пробудено и прави това, което се очаква от едно адово изчадие – разкъсва всичко по пътя си, като особено удоволствие му доставя да си похапва детски вътрешности. Има едно единствено нещо, което Роухед не яде…В „Изповедта за савана (на един порнограф)“ проследяваме вендетата на асексуалния Рони, който приживе бива набеден за глава на порнографска империя и е очистен от изродите, които са го натопили. Духът на някога набожния католик се вселява в одеялото, с което трупът е покрит в моргата, и се превръща в отмъстителна сила, разправяща се с враговете си с най-голяма жестокост. Да, малко е трудно да си представиш одеяло в ролята на садистичен убиец, но Баркър умее да превърне една наглед абсурдна идея в тръпкопобиващ разказ.„Изкупителни жертви“ е любимата ми творба в третите „Кървави книги“. Приключение с яхта на група приятели в конфигурация любовен четириъгълник завършва с корабокрушение на пуст остров, оставен на мъртвите удавници като последно убежище. Много мрачна, зловеща и дори тъжна история, плавен преход от гнусотиите към психологическия ужас, който ескалира в последния разказ.„Човешки останки“ е един наистина триумфален завършек на сборника. От историята за откраднатата самоличност на една мъжка проститутка с лице на Аполон извира усещането за безсмислие, настъпващо в мига, в който осъзнаваш, че всъщност нямаш нищо против да оставиш идентичността ти да бъде открадната и сам да се превърнеш в никой.Всеки нов том на Кървавите книги има своя собствена индивидуалност, едно общо настроение на разказите. И тук селекцията е отлична, като отделните истории си кореспондират много добре, с превес на бруталността и суровото кърваво насилие. Баркър е истински майстор, не мисля че някой може да оспори оригиналността на историите му и умението, с което полага тъмните пластове на злото и мрака в сърцевината на всеки един от образите си, а оттам и в душата на читателя.“/публикувано от Габриела Кожухарова, АЗ ЧЕТА - http://azcheta.com/karvavi-knigi-tom-...
Do You like book Books Of Blood : Volume Three (1986)?
Il terzo «libro di sangue» ha perso parte della freschezza (da macelleria, ovviamente) che caratterizzava invece la prima, fondamentale, raccolta della serie. Abbiamo dunque trame più classicamente horror che hanno il pregio di centrare con precisione i luoghi comuni del genere, consolidato anche attraverso queste opere. Parallelamente, Clive Barker come regista porta innovazioni all’orrore visivo con i due meravigliosi film Hellraiser e Cabal; in questo libro sembra fare il contrario, istituzionalizzando la propria scrittura per farla scorrere su un binario più tradizionale. Il racconto finale Spoglie umane ricalca una linea da favola atroce che ricorda più da vicino gli abomini visionari della produzione più celebre dell'autore. In Confessioni di un sudario (di pornografo) fa capolino l’ironia che abbondava in Infernalia, prima pubblicazione della serie. I tre capitoli cinematografici di Jeepers Creepers devono non poco al lungo racconto Testacruda Rex. La copertina che Sonzogno ha destinato al volume è talmente brutta da non poter essere mostrata in luoghi pubblici.
—Ubiqua
Цялото ревю в блога:http://knizhenjor.com/2013/12/karvavi...Най-сетне още Баркъъъърр!Предвид колко предстои да се унеса в словоохотлевене, вярвам, че е уместно да започна с признание. Безчет пъти сръчквах хората от издателство Колибри с питанки, относно излизането на третия том “Кървави книги”. И, разбира се, не пропуснах да си ги взема още в деня на излизането им. Очакванията ми съвсем не се побираха в рамките на думата “малки”, предвид безпощадното очарование на първия том и приятния, макар и сравнително по-лек втори сборник. Тук вече бях разпнат, издран, разкъсан и смачкан от обагрените в лепкави червени ивици истории.Третият том започва със смайващия и отвратителен първи разказ (“Рожба на киното”); следва бруталния и неустоим сплатърпънк (“Негово Величество Роухед”); сюрреализъм, където въображението на Баркър е отвъд предела на удивителното (“Изповедта на савана (на един порнограф)”); зловещи гробищни истории (“Изкупителни жертви”); и една крайно неприлична, сбъркана мистерия (“Човешки останки”).Един малко по-груб, разтърсващ Клайв Баркър. Сцените на психически тормоз, физическо и сексуално насилие неотлъчно присъстват в сърцата на различните разкази. И често пъти са така умело написани, че едновременно възбуждат и те карат да се отвратиш от собственото си побъркано съзнание. Но макар и по-ярки, те отново не са самоцел. Истинските спойки са откритото заплюване на религии, обществени, етнически и сексуални разделения и порядки. Разтърсващите моменти само вадят наяве наивната вяра и удобството да бъде манипулирана, оголват силата на човешкия дух, сляпото преследване на отмъщението, страстта към разчепкването на мистерии…Това са пет вълнуващи истории, пълни с дръзки, провокиращи символи и метафори, облечени в подчертано красив и изразителен език (задължително е да споменем жестоката работа на Иван Атанасов). Един незаменим, обаятелен и несъмнено запомнящ се Клайв Баркър. Такъв, какъвто нямам търпение да чета отново!Любима извадка от личния ми фаворит:“Съществуването му беше в разрез с всички природни закони и – за пръв път в живота (и смъртта) си – той се главозамая от постигнатото. Да бъде противоестествен, да съществува напук на системата и на разума: нима беше толкова лошо? Беше мърляв, окървавен, мъртъв и възкресен в парче мръсен плат; беше един абсурд. И все пак го имаше. Никой не можеше да отрече, че съществува, докато имаше воля да бъде. Мисълта беше възхитителна – като да откриеш нов смисъл в един сляп и глух свят”И още нещо от последните страници, все още отекващи в главата ми:“- Аз съм аз. Не познавам други като мен, макар че защо да съм единствен? Навярно има и други, много други, просто още не съм разбрал за съществуването им. Живея, умирам, отново и отново, и не научавам нищо за себе си – рече горчиво статуята. – Разбираш ли? Ти знаеш какъв си, защото виждаш други като теб. Ако беше единствен на Земята, какво щеше да знаеш за себе си? Само това, което ти казва огледалото. Останалото щеше да е мит и догадки”http://knizhenjor.com/2013/12/karvavi...
—Жор
Третия том не прави изключение и носи същите емоции, които има и в първите два сборника.Рожба на Киното - изключително ненормален сюжет - допадна ми много!8/10Негово Величество Роухед - страхотен разказ! Много ми помогна на фантазията, че преди години съм чел комикса, за да си онагледя съществото. Харесва ми похватът, да се дава гледната точка, както на главния герой, така и на злодея, а и на второстепенните персонажи ! 10/10Изповедта за савана (на един порнограф) - жесток разказ! Пак имаше повече гледни точки от първо лице, лекото похулване на църквата като институция, но малко ме загубиха с превъплащението .8/10Изкупителни жертви - главната героиня беше изградена жестоко!9/10Човешки останки - айде пак гейски истории. Добре написан разказ, но ми дойде доста шантав.7.5/10Трети том ми се нарежда на 2ро място , след първи и сега остава да тръпна за 4ти! Чакам с нетърпение!
—Pesho
